1. |
Там да сияе то
03:44
|
|||
|
Ако видя сам
по света голям
милиграм от капчица любов.
Ще я пресъздам
в топъл океан
от думи за живота чисто нов.
Как слънцето е поело
по земното ни кълбо.
И търси сърцата смели -
там да сияе то.
Там да сияе то...
Мога ли да дам
всеки милиграм,
всяко мое фа, и ла, и до.
Само за да знам,
че цялата земя
е в Северни сияния любов.
Има и тъмни хора.
но светлите пеят в хор.
Сърцето ми с тях говори -
иска там да сияе то.
До скоро, ти отваряше врати
с думи и очи, но сега мълчиш.
И не светиш, както бе преди.
Но, моля те, свети!
Моля те, не потъмнявай.
Всяко слънце приеми -
там да сияе то.
Там да сияе то...
Всяка красота
спира ми дъха
Иска ми се да я разбера.
Но мой ли е света
или съм го взел
за малко от децата си сега?
Назаем го взе и ето -
светът никога не е твой.
Назаем е от детето -
утре там да сияе то.
Там да сияе то...
|
||||
2. |
Голяма работа
03:27
|
|||
|
Животът ми не е игра
в извънредно положение.
И сам танцувам у дома,
но това не е решение.
Сега вали, но все някога
навън дъждът тръгва си,
нали?
И няма да се крия
от никоя прогноза,
защото всеки танц
без тебе е проза.
Облаци? - M! Голяма работа!
Ветрове? - M! Голяма работа!
Лавини? - M! Голяма работа!
Зелен код, жълт код,
оранжево-червен...
Тогава, ето - ще ти подаря едно море. То
е дансинга, където крещим на свобода:
„Да бъде, както беше досега. Да бъде, както
бе миналото лято - мечтая за това!“
Не ми налагай правила,
огради и ограничения!
Отдавна, май, в чашата преля
капката на моето търпение.
Сега вали, но все някога
ще скачам с теб в локвите,
нали?
И няма да се крия
под чадъра сериозен,
и няма, няма да дебна
всяка прогноза.
Облаци? - M! Голяма работа!
Ветрове? - M! Голяма работа!
Лавини? - M! Голяма работа!
Зелен код, жълт код,
оранжево-червен...
Тогава, ето - ще ти подаря едно море. То
е дaнсинга, където крещим на свобода:
„Да бъде, както беше досега. Да бъде, както
бе миналото лято - мечтая за това!“
Животът ми съвсем не е
извънредно положение.
И вече зная две и две,
но нервите ми са на мнение,
че надали ще спрем ритъма
на танца в сърцата си,
нали?
На този ритъм, ритаме с крака.
На този ритъм - с бас, каса и китара - БУМ -
пляскаме така:
Да бъде, както беше досега.
Да бъде, както
бе миналото лято - мечтая за това!
|
||||
3. |
Играча на мача
03:03
|
|||
|
Ако бях поет,
да те опиша,
на нещо висше
да те оприлича -
задна ножица,
дузпи на финал,
медал
на Копа Америка...
Или на гол.
Гол на Маракана.
И Аржентина
със Бразилия.
Всичкото това
е поезия.
Сега и рима
ще родя:
Бейби,
аз съм играча
на мача.
Бейби,
аз съм царя
на пиара.
В Парагвай,
в Уругвай,
заминаваме с трамвай.
Там
сърцето си
ми дай!
Бебе,
дай, дай
да те целуна.
Латино-лавър
ставам на мига,
бием ли врага.
Не, не съм поет,
но в песен
ще те претворя!
Мога най-много
да те
сравня с икона -
стадиона е
станал и реве
в твоите нозе.
И няма рима за това!
Бейби,
аз съм играча
на мача.
Бейби,
аз съм царя
на пиара.
В Парагвай,
в Уругвай,
заминаваме с трамвай.
Там
сърцето си
ми дай!
Ако бях поет,
да те опиша,
на нещо
висше
да те оприлича -
футболно поле,
дрибъл и воле,
и три на нула
след това.
И не зная
защо те
обичам толкова.
Със мен ела -
някъде на Юг,
само не и тук.
Латино-рими
да редя.
Бейби,
аз съм играча
на мача.
Бейби,
аз съм царя
на пиара.
В Парагвай,
в Уругвай,
заминаваме с трамвай.
Там
сърцето си
ми дай!
|
||||
4. |
Правило едно
02:46
|
|||
|
Дремя на дивана и променям от дистанция.
Размера на екрана ми
е колкото на орбитална станция.
Три лета гаранция,
после - аре, Франция.
Плажове и танци...
Я не ме замеряй с тая много важна информация
за човешката цивилизация.
Недей.
Пак е време за реклама на цикламения
препарат, за който
предиупотребатрябвадапрочетемлистовката,
новинагисмепрецаканиотпостановката
на малките букви.
В жалките дупки - удобно натъпкани.
От вечер на вечер,
от станция на станция -
дремя на дивана и променям от дистанция.
Препарати, експонати,
опиати, абонати,
кандидати и формати...
Правило едно:
непукизъм, нихилизъм,
невротизъм, егоизъм,
лунатизъм, конформизъм!
Купуват на ангро корпоративните гиганти.
Горе - те са про. А ние долу - анти.
Вариантите за нас са никакви,
обаче питат ни
дали приемаме и порция бисквитки?
Да, разбира се! С напитка!
Питат ни дали удобно ни е все да бъдем
мал-ки-бук-ви-във-о-був-ки-от-на-бук
бук-вал-но.
Да, разбира се! За мене е идеално!
Препарати, експонати,
опиати, абонати,
кандидати и формати...
Правило едно:
Непукизъм, нихилизъм,
невротизъм, егоизъм,
лунатизъм, конформизъм!
Натисна ли бутона,
отсреща всичко спира.
Но всъщност, искам ли това?
Не съм ли шампиона?
Не съм ли командира?
Не контролирам ли света?
Или пък е размяна -
той мене контролира?
Дремя си на дивана
и...
|
||||
5. |
Приятелю
04:13
|
|||
|
Когато няма верен път,
или невидим е брегът,
и щом последната мечта отлети...
Когато си на колене,
приел тъгата или не.
Когато търсиш смисъл...
Аз знам какво е да си сам.
Какво е болка, също знам.
Когато чувстваш, че кървиш -
погледни:
Нали съм тук, приятелю, сега.
Приятелю, не сме сами.
Когато си ранен -
от всяка твоя рана аз кървя.
Ти същото правиш за мен.
Когато някога си бил
в калта. А после, изкачил
върха на стръмните скали -
погледни...
Страхът е дракон без крила,
страхува се от теб. Ела,
ти можеш всичко -
полети.
Нали съм тук, приятелю, сега.
Приятелю, не сме сами.
Когато си ранен -
от всяка твоя рана аз кървя.
Ти същото правиш за мен.
Страхът е дракон без крила,
страхува се от теб...
|
||||
6. |
Накъде вървя
03:23
|
|||
|
Нека пак да ти кажа за това.
Ти ме пита какво е любовта?
Някога и при тебе е била.
Ала не, не повярва, че е тя.
Опита всичко и пак се луташ.
Кажи ми, нощем
мислиш ли си още:
„Накъде вървя?“
Ти ме пита: „във тази суета
мога ли да позная любовта?“
Някога ще се върне тук сама.
Чуваш ли я? Подарява ти крила.
И как се влюбва? Как се обича?
Не знаеш още и си мислиш нощем:
„Накъде вървя?“
Нали животът е топла супа,
а ние с теб, гребем от нея с вилица.
Опита всичко и пак се луташ.
И питаш ли се още:
„Накъде вървя?“
|
||||
7. |
Венерианецът
03:51
|
|||
|
Нямам идея какво ме завъртя.
Нямам идея, но влюбих се така,
като че ли живея
на планетата Земя.
При нас на Венера, понякога денят
е без атмосфера. И нямаме вода.
И даже не смея
момиче да си избера.
И, честно, не е никак лесно
да си Венерианец с нулев късмет.
Нали на Земята ви харесва?
Дали да емигрирам - дайте съвет!
Нямам идея какво ме завъртя.
Нямам идея, но влюбих се така.
като че ли живея
на планетата Земя.
Само на нея целуват се в уста,
реват и се смеят, подават си ръка.
При нас на Венера
съвсем не е така.
|
||||
8. |
Утрин
04:16
|
|||
|
Сън.
Сън - сън сънувам.
Че спя, но събуден вътре във съня.
На път.
Все пътувам.
Знаци се редуват в лепкава мъгла.
Мъгла студена.
Огън.
В огън плувам.
Вътре, моят ум е в пламъци и дим.
Нали
сън сънувам?
Боли, но преструвам се на нераним.
Тъга студена.
Чуй,
чуй... Чуй листата.
Ето - иде вятър в нощната гора.
Там.
Там - там на края
свети (ти го знаеш) новата зора.
Зора студена.
Утрин
синьолика.
Чуй! Чуй, някой вика - свърши се съня!
Един,
два, три петела.
Съмва. Давай смело!
Слънцето изгря.
|
||||
9. |
Хубаво ми е
03:58
|
|||
|
Тънки хипи-липи
с дънки, с плитки от клони.
Тишината блести.
Светлината се рони.
По мокрите покриви,
по кривите улуци,
по улиците -
смехове
стичат се.
И хубаво ми е.
Хора без думи,
думи без хора
шляпат с перки на гърба.
И съм топъл,
и съм объл -
между тях и аз хвърча.
Сутрин - кофа кафе.
Утре нищо не гоним.
Топлината дойде -
добрината разголи
и достави ни доста
простота и пъстрота.
По улиците -
смехове
стичат се.
И хубаво ми е.
Хора без думи,
думи без хора
шляпат с перки на гърба.
И съм топъл,
и съм объл -
между тях и аз хвърча.
|
||||
10. |
И малко от есента
04:33
|
|||
|
Тази нежност е дива,
любовта ни е крехко стъкло.
И така ти отива
красотата навела чело.
Тази нощ те обичам
безусловно, безкрайно почти.
Като дума без срички,
като ябълкова семчица си ти.
Зима. Лято. Пролет. Ти си това.
И малко... и малко от есента.
С тази твоя чупливост
вече свиквам. И зная защо
добротата е жива -
носи твоето старо палто.
И когато те видя,
като стръкче от лук се дивя.
Като шепичка захар съм,
разтопена във кофа вода.
Зима. Лято. Пролет. Ти си това.
И малко... и малко от есента.
|
||||
11. |
Дядо и ряпа
03:41
|
|||
|
Де се чуло-видяло.
цяло село на мегдан да се извие?
А горе - сам на Балкана,
хвана дядо с ряпа да се бие.
Куче, внуче и бабата
се почерпиха здравата.
А отдолу по пътя иде,
хем провиква се млад Стоян:
„Няма кой да помага! Няма!
Дей гиди, пуста тояга!“
Дум, бабо ле, тъпана бие -
рипай да ритаме, хорото вие се!
Дум, дум, дядо ле, ряпа на село
трудно се вади, нали?
Де се чуло-видяло,
цяло умно село да полудей?
Три дни яли и пили. Пили!
Три кантара строшили!
Внучето, бабата,
си заспаха здравата.
Куче, мишка, котаран...
Дядо бори ряпа сам.
Дум, бабо ле, тъпана бие -
рипай да ритаме, хорото вие се!
Дум, дум, дядо ле, ряпа на село
трудно се вади, нали?
|
||||
12. |
Лепило за брада
03:43
|
|||
|
От Лапландия до тук
има много страни -
как във Коледната нощ
той навсякъде лети?
И нали познава почти
кой добър е, кой е лош?
Кой с какви подаръци ще бъде дори?
Не знам дали, не знам дали
е истински, понеже май дочух това -
преди да легна и заспя,
от съседната врата
баща ми се засмя така:
„ХО - ХО - ХО - ХО! ХА - ХА - ХА - ХА!
Я, подай ми там, тая туба
лепило за брада!
Да направим на шейна
двете колела!
Коледа на колела…
Коледари на леда…
Обикаляме града…
КОЛЕДА! КОЛЕДА! КОЛЕДА Е!
А по зачервените лица -
лепило за брада.“
Той кога се е родил?
Винаги ли дядо е бил?
Как във тънкия комин
може да се побере?
Може ли…? Кога? И как? Защо и къде?
Не знам дали, не знам дали
е истински, понеже май дочух това -
преди да легна и заспя,
снощи от съседната врата
баща ми се засмя
така:
„ХО - ХО - ХО - ХО! ХА - ХА - ХА - ХА!
Обикаляме града.
КОЛЕДА! КОЛЕДА! КОЛЕДА Е!
А по зачервените лица -
лепило за брада.“
„От Лапландия до тук
има много други страни-
как във Коледната нощ
аз до всякоя една
мога тук и там да летя?
Вярвай - и ще разбереш!
Чувствай - и ще разбереш!
Вътре в твоето сърце грее малка свещ…“
Не знам, ще стане ли тя
една голяма звезда?
Не се съмнявам -
да, обаче, питам се и това:
Но дали в България…
но дали в България
Дядо Коледа е друг?
И дали в Лапландия
е този като тук?
„ХО - ХО - ХО - ХО! ХА - ХА - ХА - ХА!
Я, подай ми там, тая туба
лепило за брада!
Да направим на шейна
двете колела!
Коледа на колела…
Коледари на леда…
Обикаляме града…
КОЛЕДА! КОЛЕДА! КОЛЕДА Е!
А по зачервените лица -
лепило за брада.“
|
||||
Stefan Valdobrev Bulgaria
Стефан Вълдобрев е актьор, композитор и музикант, фронтмен на групата "Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени".
If you like Жълт код, you may also like:
The Art Of Losing
by The Anchoress
The second release from Welsh artist The Anchoress is a devastating and powerful meditation on loss.
go to album
15 years into their career, the Toronto indie rockers sound sharp and ebullient as ever.
go to album
Daffy Duck In Hollywood
by Ducktails
An hour of spacey, dreamlike new music from Ducktails. “Daffy Duck in Hollywood” boasts mirage-like songs with laid-back melodies.
go to album
No Arts, No Crafts
by No Crafts
Catchy and upbeat Spanish garage pop with new wave flourishes and English lyrics.
go to album
Gorgeous indie rock from Forth Worth, Texas, just in time for reminiscing on hot summer nights.
go to album
featured on Bandcamp Radio Sep 29, 2015
go to album
This Could Be Texas
by English Teacher
The UK upstarts' debut veers from sunny, psychedelic folk to bristling post-punk with reckless abandon without ever missing a beat.
go to album
