1. |
||||
Или някаква измама,
или съм видял на кея,
как ръката ми избяга,
другата след нея.
Как окото ми се втурна
и се хвърли във водата,
а устата ми изчезна
в космическата бездна.
И нанякъде замина,
скри се голата ми кожа.
И носът ми се стопява
в космическата ложа.
Или някаква измама,
или съм видял на кея,
как ръката ми избяга,
другата след нея.
Надничам през тъмна ключалка,
виждам себе си там -
напуснал месото си скелет,
останал втренчен и сам.
Бавно изплувам върху овален дисплей.
Отдолу премигва надпис: ОК.
Аз съм воайор, аз съм само воайор,
аплодирам своето пийп шоу.
|
||||
2. |
Пансион за кучета II
00:55
|
|||
3. |
Нуфри - Умбра Пенумбра
04:07
|
|||
Апокалипсисът не е предстоящ,
вечев сме във него.
Студено. Студено. Студено.
Тъмно.
Студено. Студено. Студено.
Тъмно.
Умбра. Пенумбра.
Умбра. Пенумбра.
На единайсти август в четиринайсет часа и осем минути Земята, Луната и Слънцето…
На единайсти август в четиринайсет часа и осем минути Земята, Луната и Слънцето…
|
||||
4. |
Разходка в Париж I
02:24
|
|||
5. |
Филип
00:50
|
|||
6. |
||||
Един човек върви зад мен.
Обръщам се, а няма никой.
И така - всеки ден.
Прониква в мене и пониква.
От гърлото ми глупаво наднича.
Обича ме. Флиртува с моите очи.
От зъбите ми си тъкми усмивка.
С моят глас мълчи - свенливко.
Усещам скелета му грапав,
заплетен между мойте стави.
Мъча се да го отпратя - не става.
Отдавна в тялото ми се засели.
Без да пита връхлетя.
Нахълта целият.
Сега.
Наконтен със пижама на цветя,
Събужда се и ляга в мен.
И така - всеки ден.
Аз ли съм или не съм.
|
||||
7. |
Пансион за кучета I
02:18
|
|||
8. |
Уикеда - Обичам
04:08
|
|||
Обичам, обичам тази страна.
Обичам тия планини зелени.
Първа радост е за мене
небето като от коприна.
Обичам наш'те тринадесет века.
Трите морета. Прохода Шипка.
Обичам нашите Солунски братя.
Древните войни. Славните битки.
Обичам над ней Дунава синей, слънце Тракия огрява.
Родино, толкова обичам сладкопойните ти чучулиги.
Когато съм овчарче и овците паса,
съм много благодарен, макар и сиромах.
Обичам Изаура, Вдовицата в бяло,
Трите съдби на Освалдо.
Обичам, обичам, обичам …
Обичам Камата, модерния ляв,
обичам го този колос балкански.
А тия футболни победи
как ги обичам и още милея.
Обичам Барона, Крушата.
Също Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко.
Толкова са ми симпатични.
Обичам тепиха.
Ах, как те обичам Тигре, Тигре.
И тебе Ферари с цвят червен.
Наш'та система чет'ри, чет'ри, две.
А любя Радка Пиратка горещо и люто.
Киселото мляко, обичам гюла.
Шопска салата и ракия.
Да, да, да и ракия.
Десети ноември. Девети септември.
Кръглата маса. Мирния преход.
Майчице мила, ще ми се пръсне от толкова обич сърцето.
Обичам Пайдушко и Ръченица.
Тези фолклорни магии.
Те разнасят славата ни в космоса.
И даже по-далече.
Родино моя, ти си ваза,
в която не цъфти омраза.
Ти си роза, ти си крем,
ти си щастие за мен.
|
||||
9. |
Розобер I
01:53
|
|||
10. |
Розобер II
02:08
|
|||
11. |
Слънчево затъмнение
01:58
|
|||
12. |
||||
Get down on your lonely knees.
Come and do just as I please.
I get down on my own two knees.
I'll do all the things that you please.
You're a great fantastic sight.
Make the sunshine look so slight.
But when I ask you for a light.
Your countenance is not so bright.
|
||||
13. |
Разходка в Париж II
01:40
|
|||
14. |
Стейн - Кома
05:04
|
|||
Сламени сенки
потъват в заспалите пясъци.
Бяга брегът.
Остава назад и назад и назад.
Пламъци свирят.
Морето гори, морето гори.
Водата завира,
морето гори, морето гори.
Защото не е море, а е нафта.
Пак неподготвен за
сухия юли предчувствам как
пак не съм аз и пак
съм затворен в една микровълнова нощ.
Но един ескимос,
приседнал спокойно на плажа
поклаща глава
и твърди, твърди че е зима.
Зима. Зима.
Толкоз далече прогоних съня,
а съм в кома.
Кома. Кома.
Толкова вени от жега пращят,
но е зима.
Зима. Кома. Зима. Кома.
|
Stefan Valdobrev Bulgaria
Стефан Вълдобрев е актьор, композитор и музикант, фронтмен на групата "Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени".
Streaming and Download help
If you like Stefan Valdobrev, you may also like:
Bandcamp Daily your guide to the world of Bandcamp