We’ve updated our Terms of Use to reflect our new entity name and address. You can review the changes here.
We’ve updated our Terms of Use. You can review the changes here.
/
  • Streaming + Download

    Includes unlimited streaming via the free Bandcamp app, plus high-quality download in MP3, FLAC and more.
    Purchasable with gift card

      €7.50 EUR  or more

     

1.
Заобиколиха ги отвсякъде, но не можаха да ги хванат – там, там, тука-там, тука-тука, там-там, тука-тука-там, тука-там-там, тука-там. Те обикновено се намират там, където никой не очаква – там, там, тука-там, тука-тука, там-там, тука-тука-там, тука-там-там, тука-там. Еко мина горе по комина, Миро се провира, прави параван Стоян – там, тука-там, тука-тука, там. Иван – тука-там, тука-там-там, тука-там. Те обичат да манипулират, провокират и да маневрират – там, там, тука-там, тука-тука, там-там, тука-тука-там, тука-там-там, тука-там. Кой направи хиляди проблеми? – Обичайните заподозрени! Кой разбърка схемите големи? – Обичайните заподозрени! Кой обърна полюси и клеми? – Обичайните заподозрени! Никога не бяха заловени обичайните заподозрени! Обичайните заподозрени……….. Търсиха ги горе на тавана, долу в безистена – не намериха и грам следа от тях. Ядоха пердах на шерифа глупавите хора. Правиха корида в коридора. Револвери. Прерия. I’m very very very sorry. Very! Заобиколиха ги отвсякъде, но не можаха да ги хванат – там, там, тука-там, тука-тука, там-там, тука-тука-там, тука-там-там, тука-там. Те обикновено се намират там, където никой не очаква – там, там, тука-там, тука-тука, там-там, Там… Тук… Хубави и много надарени. – Обичайните заподозрени! До един от филмите родени. – Обичайните заподозрени. Същите, но вече променени. – Обичайните заподозрени. Никога не бяха заловени….. Обичайните заподозрени……
2.
Тръгвам натам, където няма път или пътека… Бяга света, но ние ще я караме полека. Сядаме пред вълните. И на пясъка – с китара. Бара е до морето. И морето е до бара. Времето лети все по-далеко. Ние го следим, но по-полека. Чорлави глави – като пирати. Пеем и чакаме зората. Времето лети все по-далеко. Ние го следим, но по-полека. Огъня гори, луната мига. И засега това ми стига. Утрото без аларма е като небе без облак. Някой е спрял земята. А бедрата ти са топли. Гледаме към вълните. И на пясъка – с китара. Бара е до морето. И морето е до бара. …………………………. По-високо. По-нагоре. Повече по много. По-богато. По-голямо. По-добре по-ново. По-велико. По-красиво. Малко по-такова. По-дебело. По-широко. Опаковано. Готово. По-любимо. По-активно. По-необходимо. По-напред. По-набързо. По-веднага. По-живо. По-велико. По-красиво. По-чисто ново. Непременно квот’-такова. Опаковано. Готово. По-високо. По-нагоре. Повече по много. По-богато. По-голямо. По-добре по-ново. Поогледай се. Послушай. Поразпитай. Помълчи. Потанцувай си. Почакай. Наслади се на момента. Забави…. забави…. По-полека. Забави. Забави. По-полека. Забави. Забави. По-полека. Забави… Забави….
3.
Щом те видя сутринта как сияеш – цял ден съм като лек балон, напълнен с хелий. Иде ми да полетя. Щом те видя сутринта да се смееш – цял ден не мога да спра да мисля за теб. И поникват ми крила. Щом те видя ставам хелий. Хелий. Хеликоптер. Балон, напълнен с хелий. Хелий… По-лек от хелий. Хелий. Хеликоптер. Превръщам се във пара. Парашут. Щом те видя си изгубвам ума и цял ден си репетирам на глас как ще ти кажа хубави неща. А когато ти минаваш по брега всичките звезди те гледат, за да видят новата звезда. И морето спи, ала аз не мога да заспя преди да чуеш от мен, че ти направи ми деня. Когато вали и когато навън е зима – в мен е лято, щом те видя. Ставам хелий. Хелий. Хеликоптер. Балон, напълнен с хелий. Хелий… По-лек от хелий. Хелий. Хеликоптер. Превръщам се във пара. Парашут.
4.
Бях Авел, бях Каин, Ева бях… пътувах с кораба на Ной… слушах тръбите на Йерихон… живях в Содом, в Гомор, напуснах Вавилон и… Бях там. Бях сам. Бях блуден син. Видях човек с магаре – влизаше в Йерусалим… Така извърших всички грехове от Книгата, събарях всички правила. Всички правила. Ако ме питаш мога ли сега да си простя ще кажа: Не. Дали? Когато разделим морето на две… Когато завали… Когато завали. Животът ми е нищо друго, освен студена стая – вътре да се прибера, когато завали. Когато завали… Животът ми е нищо друго, освен море от пясък. Освен море от пясъци, които да избродя сам, преди да завали над Сахара. Кажи една лъжа, която ми спести? Кажи една вина, която не боли? Не мога да реша обикновените неща. Не мога да заспя, затворя ли очи, когато завали сняг над Сахара. Когато сняг над Сахара утре завали… В пустинята лежат затрупани дворци… Във всички съм живял. Във всеки съгреших! Бях Авел, бях Каин, Ева бях… пътувах с кораба на Ной… слушах тръбите на Йерихон… живях в Содом, в Гомор, напуснах Вавилон и… Бях там. Бях сам. Бях блуден син. Видях човек с магаре – влизаше в Йерусалим… Така извърших всички грехове от Книгата, събарях всички правила. Всички правила. Ако ме питаш мога ли сега да си простя ще кажа: Не. Дали? Когато разделим морето на две… Когато завали… Когато завали. Когато сняг над Сахара утре завали… Не мога да реша обикновените неща, Не мога да се спра, замина ли на път, когато завали… завали… завали… Животът ми е нищо друго, освен студена стая. Освен, когато си до мен и чакаме да стане чудо! И да падне сняг. Когато сняг над Сахара утре завали… Когато сняг над Сахара…
5.
Имаше един – много луд и надут. Звездата на класа. После каза: “Заминавам, тука ми е тясно”. Аз го питам: “За къде?” Той ми вика: “Как къде? Холивуд!” – “Ясно! “Няма начин да не ме харесат – толкова съм хубав, фитнат, сресан. Ортодонта сложи ми усмивка, грея като мивка. Надарен съм с хиляди таланти. Анти-сантиментален тип съм. Нямам прототип, като самодив съм. Заминавам още утре, вика – ще си гледам кефа. Чакай да ти кажа, брат, списъка на Стефан: На Мадона да намеря телефона. На Шакира да и купя сувенир. С Анджелина да изпиеме голям джин. Даже не един. Даже не един! До Америка са има-няма осем часа. Купил съм си и билет. Първа класа. Най-отпред, за да гледам хоризонта. Хората ме чакат там. Хората ме тачат там. Ортодонта ми направи ослепителна усмивка. Мога да играя, вика, мога да танцувам. Пея без почивка – мен не ме лови сън: Аз ли съм или не съм, Бели маратонки, Нови Силиконки, Вълци, Хромозоми, Този рай води в ада, Две тела в едно, пада Сняг над Сахара, Бряг с цвят най-зелен, все към мен, все към мен, все към мене тичай… Холивуд ме обича – толкова съм хубав, симпатичен. Заминавам още утре, вика, ще си гледам кефа. Чакай да ти кажа, брат, списъка на Стефан: Заминавам в Холивуд. Холивуд. Заминавам в Холивуд. Холивуд. Заминавам в Холивуд. Холивуд. Кой сега е номер едно кино-бомба? Чисто нови бели зъби без пломба! Кой сега е номер едно кино-бомба? Чисто нови бели зъби, без нито една пломба!” Минаха години.. Колко? Точно двадесет и три. Изпаряват се мечтите… Ставаме добри. По-добри. Най-добри. Никакви. И пари. И пари. И пари… И дори например ято Ангели да прелети над нашите глави. Да ни каже: “Здрасти! Подаряваме ти щастие!” Няма да ги видиме, нали? Нали? Както се мотая, гледам оня ден обаче тоя моя стар приятел. Променен. Вече малко побелял, малко понадебелял. Влачи си корема покрай мен. Аз се чудя: “А бе, той ли е не е ли той? Някак си не ми прилича на герой. Много смотан”. Почвам да го меря от петите до главата, от главата до петите. И отново от петите до главата… После сядам на тревата. После бавно вдигам си ръката: ПЛЯС! по челото. Викам: “А! Кво? Ти не си ли там? Няма ли да обикаляш по света голям?” Викам: “А! Кво? Ти не си ли там? Няма ли да обикаляш по света голям?” Викам: “А! Кво? Ти не си ли там? Няма ли да обикаляш по света голям?” Викам: “А! Кво? Ти не си ли там? Няма ли да обикаляш около света голям? Помня как ми каза: “Заминавам в Холивуд. Холивуд. Заминавам в Холивуд. Холивуд. Заминавам в Холивуд. Холивуд. Кой сега е номер едно кино-бомба? Чисто нови бели зъби без пломба! Кой сега е номер едно кино-бомба? Чисто нови зъби, без нито една пломба!”
6.
Самонедейменервиратака! Гледай природата, слушай дъжда! Чуваш ли как тревата расте? Да или не? Да??? Или не!!! Едно, две, три…. събуди се. Отвори очи. Три, четирти, пет, шест… времето е супер днес! Шест, седем…. да поседнем да ядем. Да ядем. Стига си мрънкала, стига си зяпала! Слез от колата. Събуй си обувките. Не на капака! И стига си питала: “Т’ва ли било пикник?” Самонедейменервиратака! Гледай природата, слушай дъжда! Чуваш ли как тревата расте? Да или не? Да??? Или не!!! Осем, девет, десет… пикника ще ти хареса! Десет, девет, девет, осем…. “В сандвича ми има косъм!” Стига си мрънкала. Стига си бляла. Какво да ти купя? Какво да направя? Бъди натурална и виж красотата, довел съм те на пикник! Самонедейменервиратака! Гледай природата, слушай дъжда! Чуваш ли как тревата расте? Да или не? Да??? Или не!!!
7.
Добър вечер… Хей! Кой ме търси? А! Ти ли си това? Ти ли си това… По-добре недей. Не се ли свърши старата игра… Старата игра. Стана време да се разделим – би ли ме прегърнала? Би ли помълчала с мен? Би ли се засмяла както правеше преди? А когато тръгна, би ли се обърнала? Би ли се затичала, би ли ме последвала? И до мене остани. Но не казвай, че не мога да се променя. Не мога на половина да съм цял. Да живея, сякаш никога не сме били влюбени до изнемога, вречени до край пред Бога – две уплашени деца, най-самите на света… До днес останали хванати един за друг. Няма вина в любовта, ако тя е стъбло без сърцевина. Затова си тръгни. Билото-било. Тази песен не е за любов. Да се разделим – би ли ме прегърнала? Би ли помълчала с мен? Би ли се засмяла както правеше преди? А когато тръгна, би ли се обърнала? Би ли се затичала, би ли ме настигнала? И до мене остани. Но не казвай, че не мога да се променя. Не мога на половина да съм цял. Да живея, сякаш никога не сме били влюбени до изнемога, вречени до край пред Бога – две уплашени деца, най-самите на света… Лягаме в едно легло – гледаме различни филми… Лягаме в едно легло, но сънуваме различно. Ти ми каза, че не мога да се променя. Не мога на половина да съм цял, да живея, сякаш никога не сме били влюбени до изнемога, вречени до край пред Бога – две уплашени деца, най-самите на света… Мъча се, но все не мога да се помиря със Бога, да обичам без цена, всичките си тъмни бесове да укротя. Не, не казвай, че не мога да се променя. Не мога да живея, сякаш никога не сме се вричали, да живея, сякаш никога не сме обичали, да живея, сякаш никога не сме били до тук създадени един за друг.
8.
Игра 04:08
Тони е добро момче – скита из квартала с часове. Боби му разказа, че има пистолет и мечове… Двамата делят оръжия. Двамата играят си така: “Обявявам ти война за територия! За територия!” Тони може да чете – знае, че в различни светове все едно и също е, всичките деца от векове винаги делят оръжия. Винаги играят си така: “Обявявам ти война за територия! За територия!” (някога било като сега… всякога са същите неща… винаги делят оръжия… винаги играят си така..) “Обещавам ти война за територия! За територия! Обявявам ти война!”
9.
Обърнах се – плачеш. В очите ми – кръв и кал. Виж, аз не съм златен… Златен медал. Обичаме някой. И след това – полу. Нагоре се влачим, а после – надолу. Не намирам сила да се събера насила цял. Мога и да грея, но не съм бил златен… Златен медал. Огледах се в съня ти. Погледнах – там все едно рой ангели крилати играят танго. Не намирам сила да се събера насила цял. Руини покриват туй, което съм бил и съм дал. Някога обичаме някой, но веднага след това – полу. И нагоре двамата крачим… Пълзиме надолу. И в оня сън кратък погали ме със крило. Събудих се златен. Златен и гол.
10.
Седя до нея. Грея. Очите и се смеят. Пътуваме към кея, но пътя се люлее. Карай напред. Карай напред. Не гледай – карай напред. Карай напред…. Развалени фарове, изхабени гуми – тъмно е вън, препускаме на сляпо, мила. Светлината се е скрила. Чу ли? Само ти ми остана. Само ти си до мен. Бурята реве. В двигателя – шум. А ние все по ръба препускаме на сляпо, мила. Тъмнината е покрила всичко. Само ти ми остана. Само ти си до мен. Лежа на кея. С нея. Луната се люлее. Морето ми прилича на огнена алея. Карай напред. Карай напред. Не гледай – карай напред. Карай напред…. Развалени фарове, изхабени гуми – тъмно е вън, препускаме на сляпо, мила. Светлината се е скрила. Чу ли? Само ти ми остана. Само ти си до мен. Бурята реве. В двигателя – шум. А ние все по ръба препускаме на сляпо, мила. Тъмнината е покрила всичко. Само ти ми остана. Само ти си до мен. Седя до нея. С нея…..
11.
Е…е…е….ееей! Десет и половина е. Е…е…е…ееей! Кажи ми, че поне… Е…е….е….ееей! Си прекарваме добре. Е…е….е…ееей! Кажи ми, че това ти беше най-най-най-най-най-хубавия ден и май май май май май си го караме добре! (Ние тримата поне). Е….е….е…..ееей! За тебе всичко е… Е…е….е…ееей! В милиони цветове. Е….е….е…..ееей! Дали го мислиш или не… Е…е….е….ееей! Кажи ми, моля те, че беше най-най-най-най-най-хубавия ден и май май май май май си го караме добре! (Ние тримата поне). Това е най-най-най-най-най-хубавия ден и май май май май май си го караме добре! (Ние тримата поне). Е….е…..е….ееей! Кажи: Обичам те! Е….е…..е…..ей! Десет и половина е. Това е най-най-най-най-най-хубавия ден и май май май май май си го караме добре! (Ние тримата поне). Това е най-най-най-най-най-хубавия ден и май май май май май си го караме добре! (Ние тримата поне).
12.
Сламено поле и една река накрая, там слънцето пече – ето за това мечтая. Раница и колело. Дъх на сено. Дъх на сено. Раница и колело… Тръгвам пак към онзи бряг със цвят най-зелен, където беше май всеки ден. Там изоставихме смеха. Там потъна радостта. Където чака ме пак колело. Един далечен бряг… И сено. Бях изгубил пътя, но намерих праг. Пак имам пред себе си дом. Дървена веранда. Проветрена стая. Ти ми се усмихваш, докато приготвям чая. Неоправено легло. Дъх на сено. Дъх на сено. Неоправено легло… Тръгвам пак към онзи… (Някъде чудеса случват се, нали?) Знам място по-добро. Кажи, къде е то? Знам място по-добро! Кажи, кажи къде е то? Бряг със цвят най-зелен, където беше май всеки ден. Там изоставихме смеха. Там потъна радостта. Където чака ме пак колело. Един далечен бряг… И сено. Бях изгубил пътя, но намерих праг. Пак имам пред себе си дом.
13.
Една стара история, обикновена история – той слиза от хълм зелен, тя прошепва: Легни до мен. Гледай сега, гледай деня хубав. Слети – двамата светим. Една стара история – на колене той моли я: Не зная как да ти го обясня… Става дума, че не искам нищо повече от това да остарея заедно със теб, да ме направиш по-добър човек. Тръгваме боси. Пътят не е лек, но сега ще бъдеш мое слънце. Аз пък – слънчоглед. Гледай сега, гледай деня хубав. Слети – двамата светим. И след хиляди години пак ще те желая – фотографиран до теб. И след хиляди години ще ни изкопаят под дебелия лед – голи, говорим и целуваме ги всички наред. Голи, говорим за да чуят следващия куплет. За да чуят: Един човек е по-голям от целия свят. От целия свят! Една любов е океан. Ще го преплувам. Един живот не е живян, щом не си треперил за някого. Ако сърцето не е било фойерверк. Фойерверк! Сега, гледай деня хубав! Слети – двамата светим…

about

Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени - 10½
Stefan Valdobrev and the Usual Suspects - 10½

credits

released June 17, 2016

Музика и текст: Стефан Вълдобрев
Аранжимент: Обичайните заподозрени

Музиканти:
Стефан Вълдобрев – вокал
Стоян Янкулов – ударни
Веселин Веселинов (Еко) – бас
Иван Лечев – китари
Мирослав Иванов – китари

Митко Семов - ударни /13/
Димитър Узунов - туба /12/
Стефан Китанов - бек-вокал /12/

Албумът е записан в периода юни 2015 – юни 2016

Смесване: Димитър Ганчев / Хахо Мюзик
Мастеринг: Юлиан Янев / JJmastering
Продуцент: Стефан Вълдобрев

---

Music and lyrics: Stefan Valdobrev
Arranged by: The Usual Suspects

Musicians:
Stefan Valdobrev - vocals
Stoyan Yankulov - drums
Vesselin Vesselinov (Eko) - bass
Ivan Lechev - guitars
Miroslav Ivanov -guitars

Mitko Semov - drums (track 13)
Dimitar Uzunov - tube (track 12)
Stefan Kitanov - backing vocals (track 12)

Album recorded between June 2015 and June 2016

Mixer: Dimitar Ganchev / Haho Music
Mastering: Julian Janev / JJmastering
Producer: Stefan Valdobrev

license

all rights reserved

tags

about

Stefan Valdobrev Bulgaria

Стефан Вълдобрев е актьор, композитор и музикант, фронтмен на групата "Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени".

contact / help

Contact Stefan Valdobrev

Streaming and
Download help

Report this album or account

If you like 10½, you may also like: